ПЕНЧО СЕМОВ

Първороден син на Иван и Бона Семови. До 11-годишна възраст живее в родното си село Цвятковци. За първи път идва в Габрово през 1882 г. С интерес към изучаване на чужди езици. Знае говоримо турски, руски и френски езици. Подпомага баща си в кърджийството. През 1898 г. се венчава с Аница Гъдева Талева. След смъртта й се жени през 1902 г. за Радка Николова Патева

За жалост голяма трагедия сполетява семейството. На 11 ноември 1901 г. умира Аница Семова, след по-малко от четири месеца бащата погребва и сина си Иван. 

Диагнозата и за двамата е туберкулоза. Все още е жива дъщеря му Бонка и искрата надежда гори в Пенчо Семов. Но на 14 март 1903 г. умира и тя. Диагнозата е също туберкулоза. 

В следствие на тази трагедия, Семов с лични средства основава фонд за борба с туберкулозата, както и построява специализираната болница за белодробни заболявания в Габрово , която и до днес носи неговото име.

Венчават се на 8 декември 1902 г. в църквата "Св. Йоан Предтеча" Габрово. 

Все още е жива дъщеря му Бонка и искрата надежда гори в Пенчо Семов. Но на 14 март 1903 г. умира и тя. Диагнозата е също туберкулоза.

През целия им 43-годишен съвместен живот с Пенчо Семов, Радка Семова не споделя с никого за първата година от брака им, за смъртта на Бонка, за това, че свидетели на края на детето са Гъдю Талев - бащата на Аница и Никола Иванов Патев - баща на Радка Семова.

Възпитана в патриархален дух, тя от малка се научава да цени трудолюбието, честността, да уважава семейните традиции, да почита родители и роднини. 

Здравите основи на домашното възпитание се разширяват в училището. Научава всичко необходимо, за да бъде истинска стопанка и домакиня, съпруга и майка.

Повече от половин столетие Пенчо Семов работи за стопанското издигане на България. Изявява се в търговията, индустрията, банковото дело. 

Началото е 1886 г., когато едва завършил І-ви тогавашен клас (сега V-ти) и тръгва с баща си. Като кърджии продават занаятчийски произведения, а от добруджанските села закупуват кожи и вълна, които се търсят в Габрово. 

Откриват с малкото спестени пари манифактурен дюкян в Тутракан, „където често се спират при обиколките на съседните дунавски села". 

Бащата оставя малолетния си син да ръководи продажбата. Някои от по-старите търговци в Тутракан спират да разговарят с него, други клиенти отказват да пазаруват.

Друго момче би се отказало, но при Пенчо Семов отказите само подсилват решителността и постоянството му. 

Дните в Тутракан поставят началото на неговата предприемаческа дейност. Цялата скрита енергия, приспана дълбоко по време на селското му детство, бърза да се събуди за бурен живот в света на предприемачеството. 

И така, през 1898 г. Пенчо Семов с част от наличните си пари се включва в първото си предприятие: Събирателно дружество - фабрика (работилница) за сапуни "Талев-Семов". Той скача до ранг съдружник с Гьдю Талев. 

Веднъж качил се на парахода на действието, той не се спъва в съмнения. Правят сапун - продават както в Добруджа, така и в румънските дунавски села. Пенчо Семов работи сериозно в Габрово от 1898 г. до 1900 г. и успява да се докаже.

От „Пенчо“ вече го наричат „г-н Семов", преди да е навършил 30 години.

Пенчо Семов работи сериозно в Габрово от 1898 г. до 1900 г. и успява да се докаже. От „Пенчо“ вече го наричат „г-н Семов", преди да е навършил 30 години.

Има невероятен хъс за работа и го показва съвсем открито. 

През 1904 г. е вече акционер във вълненотекстилна фабрика “Надежда“ АД. Според “Книга на Габровската индустрия" идеята за основаването на това предприятие е на големия стопански деец - кожаря Андрея Момерин. 

Пенчо Семов учредява с баща си и брат си Семо събирателно дружество „Иван Семов и сие синове - Пенчо и Семо Иванови Семови" за търговия с кожи, вълна и друга амбулантна търговия през 1905 г.

В този период Пенчо Семов проявява интерес в Габрово към трикотажното производство. И започва, като въвежда ръчните плетачни и шевни машини по домовете в града и околните села. По този начин осигурява доходен поминък на бедни семейства. 

Големи са заслугите на П. Семов за напредъка и на друго индустриално предприятие – вълненотекстилната фабрика „Успех“ в Габрово. През 1917–1918 г. той изкупува по-голяма част от акциите на Анонимно д-во „Успех“ и превръща фабриката в свое базисно предприятие. 

Благодарение на капиталите, които влага в производството, и отличните му делови качества, д-во „Успех“ се превръща в една от най-големите български вълненотекстилни фирми. Много грижи полага П. Семов и за памукотекстилната фабрика „Принц Кирил“ в Габрово. 

През 30-те години на 20. век годишното му производство достига 10–15 хил. кг плетива. Укрепил материалното си положение, спечелил авторитет сред индустриалните кръгове в града, предприемчив и новатор по дух, П. Семов е сред инициаторите и най-големите акционери на много фабрични предприятия.

Пенчо Семов остава в сърцата на хората със своята дарителска дейност. Габровци през 20-те години на 20 век го определят като Благодетеля. 

Голямата му любов е България и нейният обикновен народ, с добродетелите си и коравите длани. Прекланя се пред неговия изпълнен с труд живот, от който водят началото си българският характер и дух. 

Желанието да бъде полезен на народа си го тласка към социална дейност. Родолюбието го издига високо над партийните пристрастия и житейските свади. Не си позволява да използва влиянието и богатството си за користни цели. 

Употребява своето лично богатство, като дарява...

Проследявайки широките параметри на народополезната му социално-благотворителна дейност, установяваме и направленията, в които е извършена:

- за държавата и общините;
- за училищата;
- за българската култура;
- за граждански организации и комитети;
- за църкви и манастири;
- за работниците от фабриките му.

През 1919 г. дарява 300 хиляди златни лева за лобиране в полза на България
по време на договарянето на Ньойския договор.

В средата на 30-те години на миналия век фондацията на индустриалеца, наречена на негово име, дарява 300 хиляди долара за сградите на Аграрния факултет на Софийския университет (чийто наследник се явява Аграрният университет в Пловдив) и за Института по заразни и паразитни болести в България.

В първото си завещание от 1928 година Семов завещава средства за построяването на сграда на Съюза на индустриалците в Габрово.

С негови пари е закупена сградата на женското благотворително дружество
„Майчина грижа“ и е построено Стопанското училище в Габрово. 

В София Семов строи и дълго време материално поддържа първия в България приют за бездомни.

Поддържа безплатни трапезарии за ученици в Габрово, Варна и Казанлък.
Спонсорира обучението на много ученици и деца на работниците в неговите
фабрики, като сумата възлиза на над 3 милиона лева.


Дарява средства за католическия колеж „Свети Августин“ в Пловдив, Априловската гимназия в Габрово, за училища във Варна и други градове.

През 1936 г. Семов дарява на Съюза на журналистите в България своята вила и част от чифлика си във Варна. Тези имоти са оценени на 450 хиляди златни лева.

Многобройни са даренията, които Семов прави приживе и които го нареждат сред най-щедрите благодетели на града. 

Награждаван е с орден „За гражданска заслуга” IV степен (1928 г.), орден „Св. Александър” - II степен, възпоменателни медали за участие във войните 1912 - 1913 г.; 1915 - 1918 г.

Завещава на 34 организации и дружества, акции от фабрики и банки, не забравя своите родственици и близки, работниците от фабриките „Успех” и „Вилата”. 

През 1943 г. той променя завещанието си, като го допълва и поема инициативата сам да създаде благотворителна фондация, на която предоставя за благотворителност 
50 % от имуществото си. 

Построява девически пансион във формата на параход в близост до Старопиталището, което да носи името „Радка и Пенчо Семови”. 

Предвижда да се построят мъжки пансион „Бона и Иван Семови”, санаториум в родното му село Цвятковци и фабрика в близкото село Съботковци.